Чувам аз един
далечен зов,
от дъното духовно
идващ,
зовящ ме дъх напред
по пътя си
предначертан
да литна.
Познавам този зов
отдавна -
от детските години -
зове ме винаги,
когато
поспряла съм
за отдих
след трудните години...
Той води ме напред
към трудности,
неволи.
Той дава ми криле
и сила
злото да преборя
и силна
да стигна аз върха.
И после пак,
след кратък отдих,
аз чувам
този мощен вик
и пак по новите пътеки
към следващия връх
живота си
да продължа...
Защо и кой
така записа
живота мой
във записа Акашов
и знам, ще разбера
аз този смисъл
едва когато
върна се в Дома си!