Преди да стигна там, мои бяха тези

игриви, трепкащо красиви мигове.

Прашец от пеперудени криле -

това е всичкото, което ми остана.

Душа, задъхано - припряна!

Къде си бях запътила душата?

Нагоре ли ,  в морето, към вълната,

която бързо отминава, заличава,

но... прощава...

Към брега, който сипе се и замърсява,

към водораслите,

от които само прах остава,

към рибите със  немотата

или към черупките със празнотата...

Къде си бях запътила душата?

А там – следи от щастие,

ехо от слава..

Кой  го отвява, кой заличава?

Омесена питка последваха дните ми,

но ни пясък, ни вятър за теб съм разпитвала.

Във мрака от сълзи  и светулки,

на морето в дантелената дреха,

една вълна прашеца помита

без нищо да пита,

и свети... и свети душата ми

преди да тръгна пак...

Тони Тодорова

Еllan