Аз сбогом взех си с любовта,защото мрачна е душата;там няма слънце за цветята -тъй дълго е разяждана от суета.И дъжд там няма за реките,защото много са сълзитеи все тъй тъжни са очите -забравили да полудяват в радостта. А днес, щом падне пак нощта,аз ще прегърна тишината;ще сещам сила непозната -и няма да е празен в мен света. Но във минутите усамотенидушата ми от глад ще стене;в безбройни мигове несподеленище се стопява бавно младостта