И винаги когато застана пред огледало,
улавям миг от живота си,
претърсвам спомените си отначало
и задавам въпроса си
и когато всичко вече е отлетяло,
бродирам наново Луната си,
живея със сърце запламтяло
и вечно настоявам за свободата си
и дори когато ми е много натежало,
пак рисувам мечтата си
а слънцето ме гледа онемяло
и се чуди как танцувам още с мечтата си...