посветено
Празните съдове
дрънкат най-силно,
без умора деня и нощта
вдигат врява обилно
и лъскат голите си дъна.
Празните съдове
живеят неадекватно- безсилно
с мечти да нахранят света.
Дрънченето смятат за стилно,
тъй, като нямат глава.
В бюфета на клетките си насилно
са строени и дрънкат за свобода,
в заблуди с мечти и стерилно
си дрънкат не на шега,
че в ръцете си носят световни блюда.
Празните съдове дрънкат напразно,
но не знаят това.