StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,518
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,654
   Точки: 2,643,861
   Съобщения: 152,931
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Празнични размисли




Как блести само всичко наоколо -

цветни гирлянди, искрящи кълбета...
Открехват се даже вратите на пъкъла.
Коледа е и за мръсните псета.

Мразя ги аз тези празнични изблици

(доста години, откак съм така).
В мен всеки следващ празник забива
поредната яка свръхдоза тъга.

Господи, хайде де, стига се ражда,

стига възкръсва, и ходи, и прочие!
Забави темпото! Че сме прокажени
в душите със нагло дебелоочие...

---


Дано и за мен някой ден бъде празник!

Ех, надеждо, ти вече си стара,
но не умираш. Сякаш изчакваш
у дома да се върна и  да остана.

---


Пясъкът, старият - някак си топъл -

уморено, но нежно петите разтрива.
Долавя се даже и тихият вопъл
на вълната - все тъй калаено сива...

И като мине годината, старата,

да се изкъпем последно в морето,
после шкембе да похапнем до гарата,
да се замеряме с сняг по шосето...

---


А бяха години отдавна, отдавна ...

Намирахме винаги повод за празник.
Сега сме различни - пораснахме бавно,
но окончателно и безвъзвратно.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2011-01-12
прочитания: 319
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход