Пусти ли са улиците ти сега,
щом погуби детските мечти?
Лесно ли се връщаш вечерта,
без да зърваш техните очи?
Знаеш ли къде е „у дома”?
Чуваш ли ги босите души?
Пееш ли си песничка с уста
в огледало, пълно със сълзи?
Лесно ли заспиваш през нощта
вечно плувнал във лъжи?
Идват ли кошмарите в съня –
спомени за детски дни?
Жив ли си, или не си сега?
Май не знаеш сам, нали…?
Дяволът е твоята звезда –
помоли го – той да ти прости.