Ние на децата си сме роби,
но над душичките им с радост бдим.
С времето превръща се във хоби -
да им помагаме и... да мълчим!
Да превързваме юнашки рани,
да им се караме с насочен пръст...
Дано погалят с малките си длани
и яхнат, някой свят житейски кръст.
Но повярвайте ми, те не слушат
и с чиста проба пуберски инат,
скрити в парковете пушат
крещейки, че ще идат в интернат...
Защото, аз, баща им, съм добър
само в дните давайки парички.
Щом сутрин юрна ги към, някой кър,
не искат - вдигали им се лунички!
Може, милите, да погрознеят,
но аз съм Генерала в този щаб.
Време е да спрат, да проумеят,
и да заслужат мекият си хляб!
Момченце бях, невръстно, като тях,
когато ме научиха на труд.
Баща ми - генетичен сиромах,
живуркаше в пословичен банкрут...
Прав е бил човека да ме учи
на добродетели и на морал...
Всеки от живота ще получи,
каквото сам е жънал и... посял!
Образът е събирателен. Не ми харесва ценностната система на по-младото поколение и мисля, че е наша работа да им се помогне да изберат, по-малкото зло!