StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,779
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,440
   Точки: 2,646,488
   Съобщения: 155,445
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Поучителна мисъл

Стоях и гледах право в нея.
Окъпана във лунна светлина.
Пронизвах я със поглед и копнеех,
За миг поне аз болката да спра.

Че див пожар в душата ми гореше.
Да се удавя ли в обятията й пак?
Не себе си, а моята мъка,
Агонията ми, моят мрак.

Целуни ме и ще ти олекне.
Пропя тъй нежно тихо тя.
Аз сторих го и целият потръпнах,
Но болката не отлетя.

Напротив, с огнена си паст изпепели ме.
Съзнание превърна се в ревящ вулкан.
И нещо в мен прекърши се, изстенах.
Душата изгоря сред адски плам.


       ............


Ставай! Хей, веднага! Събуди се!
Едва дочувах тих гласец.
Аз сграбчих го и се изправих.
Огледах се с очите на слепец.

И взрях се пак в бутилката студена,
Окъпана във лунна светлина.
Главата ми не беше отрезвена,
Но знаех - не е изхода това.

Във мен роди се тази мисъл мъдра:

Колкото и да боли сърцето,
Дупчено с безброи игли,
Ти внимавай със шишето,
Огън с алкохол не се гаси!


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2009-02-04
прочитания: 788
точки: 20 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход