uFeel.me
Потъване
Автор: safarimacka,  10 септември 2010 г. в 20:14 ч.
прочити: 319
Животът беше дълъг, бавен,
но сякаш просто сетен дъх,
той бе тъй сладък и забавен,
безплътен като странен дух.

Аз тичах страстно по плътта му,
но виждах само блясък и разкош,
небето, скрито с прашно наметало,
бе просто синя празна площ.

Страхът като бездушен червей
издуваше балонът на смъртта,
и с своите безсмъртни жадни нерви
изтриваше вкусът на свобода.

И ето как заглъхна като ехо
гласът на залеза, пропит с любов,
стопи се в дланите ми меки
най-сладкият и земен плод.

Когато всичко стана сиво и отровно,
остана времето и гладкия му гръб,
и аз се плъзгах - тъжно и гальовно,
и късаше се пъпната ми връв.

А блясъкът - намразен и прогонен,
се стичаше по мойта прашна длан,
напомняйки - тъй благ и скромен,
за този странен миг сред блясък изживян.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me