Дали отново чашите с кафе
ще възкресят мъртвеца?
Дали ще се разпъне кръста,
или обагрени в жарава ще изтлеем?
Прекланям се пред теб
за да забравя гордостта
и слабостта на мисълта
и призрачността на морето,
сигурността на пясъчните замъци
и розовото в кървавите сънища …
Прекланям се пред теб
за да забравя болката
от чисти чувства,
от мизерия на съвестта.
Прекланям се и моля-
постой до мен …
Не гледай мръсните ръце!
Недей вълнува грубото сърце!
Постой до мен,
за да умра!