Ти със сила неземна, с кипеж
всяко утро в блян светъл обличаш;
жежки дни в изнемога ковеш
и с вълшебство и плам ги наричаш.

Уморено сърцето пулсира.
А съдбата поднася под вежди
щърбав лъч от сълзи и коприна -
леден полъх в сребриста одежда.

Не разчиташ нелепите срички
на живота, в свирепата буря.
Пропиляваш се в сетната жмичка,
а по-жадното слънце прежуря...

Днес раздираш небесната роба
на пустиня с безплодна утроба.