Когато в теб звучи сирената на онзи кораб,
отпуснал котвата в един далечен залив,
край тебе пак говорят хиладите хора,
но ти пропускаш само онзи шепот галещ,
от който лъха аромат на южни нощи,
лъчите топли на тропическото слънце,
защото има смисъл да живееш още,
виж как расте покълналото зрънце,
как крехкото стъбло внезапно избуява,
могъщ е всеки порив на живота,
хвърли на кучетата глупавата слава,
макар да си постигнал непостигнатата кота,
но имаш още много, много да постигаш,
най-трудно е да задържиш сега успеха,
стихията прелива над преградни диги,
когато думите молитвите проклеха
и пак изпитваш от неистовата нужда
дъха на тропика с гърдите си да вдишаш,
когато думите кошмари не събуждат,
но чувстваш себе си в света излишен,
да, друг си ти сега, това усещаш,
годините променяха неведомо мечтите,
така притиснат от стоманените клещи
едва ли различаваш нощите от дните,
но ти успял си да запазиш равновесие,
не всяка жертва е аплауз към Голгота,
умиращ е светът на всяко мракобесие,
могъщ е всеки порив на живота.