Понякога Животът ни прилича

на празен, изпочупен шкаф -

висят олющени вратите

и целият е в прах…

Ненужен е и явно вече

секирата ще се върти –

едно огнище в хладна вечер

във нечий дом да запламти! 

Замахваш… В този миг обаче,

нещо скръцва в шкафа.

И чуваш – ДЪРВОЯДЪТ плаче

забравен и уплашен.

И ето, че увисва брадвата…

Тъй мислим – до последно,

че има за какво да страдаме,

че още сме потребни.

1994г., София

Из книгата \"Тайнства\"