StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,749
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,540
   Точки: 2,663,681
   Съобщения: 169,023
   Лексикони: 4,503
   Снимки: 10,710

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

По устните, прощално, с цвят на люляк...

Запитвал ли си се защо е с теб? Едва ли...
Тя само значи, че над тебе грее слънце.
Тя само значи, че си още вертикален
и още под нозете стенат пътища...

Тя само значи неотлъчна вярност,
която получаваш без усилие.
Не се обижда, че не забелязваш
как плътно е обгърнала петите ти.

Не се срамува, че е привечерно
проточена и крива като клюка.
И не показва, че е изморена
от дългите ти ежедневни лутания.

Не спори, не тежи`.Когато мръкне
изчезва тихомълком като мисъл
със недостоен подтекст. С тебе тръгва
послушно пак щом грейнат светлините.

И в някой ден без дума за сбогуване
в контурите ти вписана изчезва.
По устните, прощално, с цвят на люляк
оставя знак, че няма да те следва.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2014-01-04
прочитания: 386
точки: 28 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 15 (виж препоръчалите)

Вход