Животът ни изтича през мечтите,
тъй неусетно, като щастливо детство.
И знаем няма да се върнат дните,
но пак се връщаме на мястото за тръгване...
Все искаме да преобърнем времето.
Да влезем в него - не на пръсти.
И да заграбим всичко – вятърно
така, че в днешното да няма липси.
Препускаме по покрива на \"нашето\".
Огнищата ни гаснат, а духът ни не.
Защото знаем! Миг любов е повече,
когато век живял си в съществуване.