Въпроси пърхат до пресядане
във всичките прострени нощи...
И мрежата безумно мятаме,
почти в безвремие се молим...
А тя ни е оплела... Не съзнаваме.
Въпроси... Търсим оправдание...
Но зрънцето емоция пониква
в душата набраздена…
Грижливо го отглеждаме.
Възраждаме се и опълчваме
на трудните моменти…
И дишаме… свободно…
И сме част от нещо истинско,
което ни е променило…
© Павлина Петрова