Дай ми тая чаша! Дай я!
Остави на масата шишето!
Знаеш, че аз откази не трая,
дай да си допия питието.

Не чакай сълзи, аз не плача.
Когато ме боли аз страдам,
но мирно тихо и във здрача
си казвам, че не се предавам.

Аз мразя да пия - горчи ми
и пари ми даже в устата,
но не мога да кажа прости ми,
а мълком проклинам съдбата.

Аз не мога да кажа \"Обичам!\",
Но мога да лъжа в очите,
в нищо не се и заричам,
не спя нощите, даже и дните.

Дай да пия! Моля те, махни се!
Аз мога и сама да си налея.
Толкова си прав, пропих се
и вече само с водка ще живея.

Кой е казал, че това помага?
Кой е тоз проклет лъжец,
който твърди, че с водката идва забрава,
а с нея спокойствие, сила, живец?

Лъгал е! Всичко си помня.
И тебе и цялата болка във мене
стои си, изгаря ме и ми напомня
колко съм жалка, как нищо неще ме съвземе.

А ти ми се смееш в лицето,
хванал в ръцете бутилка.
От болка ми плаче сърцето,
в душата е сива мътилка.

Върви по дяволите с твоя тъп съвет!
Ходи си, моля те, отивай.
Върви със здраве и късмет.
Не се обръщай, никога не спирай!

А аз ще си пия сама във нощта
проклинайки тебе и свойта съдба.