Аз знам, че някой ден ще се разпадна,
на мъртви атоми и молекули,
това е перспективата досадна,
и на моите въздушни кули!

Такива са природните закони,
и никой от това не ни спасява!
Дори на Господа сълзи да рониш,
молбата ти сълзлива  не успява!

Щом някой се роди, очаква края,
такъв е смисъла на кръговрата,
това от моите деди го зная,
и всеки ден си времето пресмятам!

След нас какво?!Живота ще остане!
Без отговор са нашите въпроси!
Какво ще бъде нашето имане,
ако в Живота си сме били  боси?!

Какво на внуците сме завещали,
че да вървят по правата пътека...
Но ако цял живот от чуждото сме крали,
задачата ни няма да е лека!

И ако ние тях не ги научим,
да пазят Името си и Честта си,
горчилка и във Рая си ще вкусим,
а и ще стъпчиме и паметта си!