Скитница съм…

Нозете ми са изранени

от безкрайният извървян път…

Началото му –крие се някъде,

в зората на времето…

Краят му – чезне отвъд хоризонта…

Пътувам… в търсене на себе си…

И откривам – частица по частица,

изгубените части от мен,

в хората наоколо…

Отразявам се в усмивките им,

в очите им се вглеждам…

Срещаме се и се разминаваме…

Накрая – остават само следите ни…

Следите по един прашен дълъг път…

…Пътят на една Скитница…