Свободата ми с теб
може би е
велико нещо, Санчо!
Знаеш ли, че дори
вятърната мелница
днес е замлъкнала.
Няма вятър,
който да й вдъхне живот.
А Росинант в преклонната си старост,
все още ми е верен,
но... без теб.
Дон Кихот ли се казвах?!
Май те хвана амнезия.
Дулсинея умря...
От очакване.
А ти не си ме разбрал,
със сигурност.
Още диря нови вятърни мелници,
докато я живея
тази наша свобода.
Е, и ти реши да ме изоставиш.
Защо?!
Или защото Росинант окуця,
а няма кой да ми носи доспехите.
Сигурно трябва да се сбогувам и с него.
Може би... трябва
куршум за душата му?!
Твърде стар е, да го уча да ходи.
Отново.
А аз ще вървя...
Може би скоро ще подухне ветрец.
И ще намеря друга вятърна мелница.
Без свободата ти, Санчо.
Защото тя се живее,
а ти...
Малко живот ти остава?!
Хайде, вървиии.
Пътят е само началото...