Пътувам разпънат от страсти двулични,
с натрапени рани от тежки юзди...
В очите ми блясък от битки епични -
в ръцете ми рало пред чужди бразди!!!
И семе, което покълнва в отрова
и броня, в която туптяло сърце.
Камшикът просъсква, обажда се сова,
изплъзва се спомен с любимо лице.
А после мъгла, ускорение, болка
и паст подивяла след нощния лов...
Космати примати до смешна двуколка,
прегръщат се в джунгла пропита с любов.
Ускорената болка яхва мъглата
и цикълът странен завихря света...
Космически банди крадат синевата
и плячката тъпчат в смрадливи гета.
А мен на дуел ме привиква тълпата,
на арена прозрачна, с кибер-робот.
Какво пък?! Така е решила съдбата -
да бъда герой, или кървав компот!
Пътувам разпънат от страсти двулични,
в пространство и време, почти без билет...
Контролата влиза на щурм, хаотично,
а аз си мечтая... за бърбън със лед!!!