Не намирам през времето бродда се върна в онези годинина безгрижен и сладък живот,с дъх на лято и зрели малини, на очакване, смели мечти,за победи натрупали сили,в дни огрени от топли лъчи,страховете наивно надвили.Ще помогнеш ли? Дай ми ръка,да прескочим реката от време,да намерим онези крила,дето нямаше кой да ни вземе.Не намирам пътека назад.Всъщност, няма такава пътека!Няма смисъл да дирим обрат.Потърсете си друга утеха!