StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,533
   Потребители: 12,345
   Автори: 3,997
   Коментари: 309,558
   Точки: 2,638,628
   Съобщения: 136,849
   Лексикони: 4,483
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Парчета

Погледи втренчени разсичат без жал,
колко радост, колко плач светът ми е дал.
Обръщам се често назад, търся красота,
но намирам само крехка самота.
Сега знам, че в илюзии живях,
че с тях разума (си) залях.
А очите гледат странно когато заговоря..
Крилете ми не са огънати навеки,
но все по-трудни стават моите пътеки.
Срамувам се, че ме е страх,
че покривам се с бездушен прах.
Прах, който крие и другите заблуждава,
тъмнина смълчана той ми дава.
Ще се счупя, навсякъде ще бъда
и ще спра мига, тази секунда
навеки една така ще остане
Кой ли с усмивка ще успее да я хване?

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2007-01-03
прочитания: 396
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход