Луната с жълт тромпет засвири
и песента му стигна до звездите.
Прозорците примигнаха лениво
и бели китки улици извиха.

Но спяха всички и сънуваха,
а сънищата като хероинови
- упойни, цветни и отвъдни.
Ни звук, ни кикот ги разтърси

Така пропуснаха безумството,
което дяволската нощ събуди,
въртяха се дърветата изкусно,
лампиони кискаха се луди,

подскачаха паветата студени,
с възторг крещяха кофите за смет.
Градът, преплел на възел вените,
смири се сутринта към пет.

Утихна всяка релса-струна,
уморена легна на паважа.
Не вярваш ли? – при пълнолуние
със мен ела, ще ти покажа.