Поискаш ли да литнеш - виждаш птица високо как се рее в синевата, и казваш си, че още неукрепнали са ти крилата... Поискаш ли да плуваш - във дълбокото, далеч от злободневна грижа, съзираш в тоя миг морето - с вълни, които сгромолясват се с мощта си страховита, и пясъчният замък, граден с любов на плажа, разтваря се на мига... Поискаш ли във планина прохладна, лятна покой душевен да намериш - внезапна мълния в небето разцепва бор вековен на две... Но, ти поискай си надежден спътник, когато на далечен път, в химерна неизвестност потегляш в ранна утрин - че в чуждите земи, възможно е и виещ вълк да те посрещне, вместо богата, чакана трапеза... И, за да сбъднеш всяка крачка, която / в мислите / желаеш да направиш - сърцето си вдигни в ръка - / кат\"Данко /, та любовта, която там искри, нелекия ти земен друм да осветява...