Приковах се... чужда е нощта,
лъч безцветен...той ми бе окова,
трудно... изрисувах пепелта,
в ангелския дъх, открих отрова.


Размених се... плашеща цена,
грош погубен, рестото го няма,
цел безцелна... само тишина,
бях сама... достатъчна измама.


Разпилях се... стъклена мъгла,
трудни стъпки, дяволска прокоба,
глътка нежност... тичаща сълза,
белег във душата ми... опора.


Разтопих се... беше от студа,
крайни думи, стягащи милувки,
бряг изсечен, извор без вода,
заглуших... наивните целувки.


Заглуших... на бурята гнева,
вятъра, май той ми бе утеха,
над главата ми, ридаеща звезда,
ме облече... в непорочна дреха.

Приковах се... чужда е нощта.


29.06.2009 год.