Аз ще тръгна по пътя пред мен,
без да знам какво предстои,
и там на мечтите във плен,
все напред ще ме водят звезди!

И назад ще захвърля багажа,
дето много тежи от преди,
всичко старо на глас ще изкажа,
да не остане от него следи!

Ще изгоря си всичките рани,
със солта в мойте сълзи,
та дано ни една не остане,
ще е трудно и знам ще боли!

А там вярвам до мене по пътя,
ще върви приятелят стар,
без да съди и мери с теглилка
колко от мене е взел и е дал!