StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 167,143
   Потребители: 12,430
   Автори: 4,038
   Коментари: 325,001
   Точки: 2,669,899
   Съобщения: 184,546
   Лексикони: 4,509
   Снимки: 10,719

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Отзвук

Днес съм тук, сега.
в призмата на настоящето.
застанал чинно на брега,
пред който зее предстоящото.
Вървя без път и цел.
Борбата в мен утихва.
Чакам последния шрапнел
и саркастично се усмихвам.
Миналото ми, не достатъчно епично,
ми остави само безнадеждност.
Без трусове, без сеизмичност.
Без нищо да подрежда.
Вървя. Не спирам. Но накъде?
Защо вървя се питам
и въпросът сърцето ми боде.
Дори на него не мога да разчитам...
Докъде ще стигна, накъде вървя?
А диря? Дали след мен остава?
Не съм ранен и не кървя.
Това не е ли признак за забрава?
Утъпкани пътеки не обичам,
но в пущинака дирите се губят лесно.
Оставям само думи, които не отричам,
лъхат единствено на плесен.
Задухът на топлите повеи,
студът на ледения вятър,
битките с измислени злодеи,
всичко туй не е ли просто театър!?
А мечтите? Те какво са?
Празни мисли, загуба на време?
Безсмислени въпроси,
покълнали без семе?
Вървя. Ще продължавам.
Зная, че във края на света,
само прах и спомени остават.
Дано поне съм спомен
           за открехната врата.

Нехайко

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2017-11-11
прочитания: 207
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход