Аз всъщност кой съм? Не, не зная,
това  е чувството за свободата,
дори да стигна края на безкрая
прашинка в мене е Земята.

Не зная пак дали ще се завърна,
дали със устни ще докосна цвете,
дали ще има някой да прегърна,
отдавна бродя вкупом с ветровете.

Ще бъда спомен в нечии обятия,
но утрото на юли ще ме стресне,
навярно с чувството за свободата
по спомена за утрото ще кресна.

Ще имам много, много да разкажа,
утехата, тя идва с цвят на кестен,
след изгрев не блести паважът,
блести, но утринната песен.

И кой съм аз, не искам да узная,
не помня своята рождена дата,
отвъд предела на безкрая
ще помня чувството за свободата.