Жадувам да мога да кажа "свободна съм вътрешно"...
Слагам прегради и самата препъвам се
в излишни препятствия...
Неосъзнат е живота ми някак си...
Необяснимо е... като вкусът на кафето сутрешно...

Оставям отворени думите...
а сутрин очите отворени спят...
И отворен прозорецът ми през зимните нощи и дните,
чакам да дойдеш да ме стоплиш с онази любов...

И поета в мен заспал е сън дълбок...
дори и римата отказва да ми служи...
когато най  са искрени словата ми не мога да ги
озвуча красиво...

Ще забравя, както винаги забравям...
не е нарочно просто съм такава - не злопаметна и не злоблива...
само че понякога... ранима...

Косите си тогава ще отпусна и грима си ще изтрия
огледалото не лъже, чудя се къде отивам...
заспивам и забравям... както винаги... не крия!