Отдавна се превърнах във безбожница...

Навярно се пропих. От разкаяния.
А всяка мисъл диша след изричане.
Понякога е празно. Неочаквана
е всяка дума, ронеща се в нищото.

А чашите се пълнят. Със умората.
Последната всеядна е. И девствена.
Стърчи крайпътно, криво-огледална.
И моят образ в нея се процежда...

Навярно съм пияна... Дай бутилката.
Ръката си ми дай. (Не искам пръстени.)
Отдавна се превърнах във безбожница.
Но се прегръщам с вярата. На кръста си...