Все с този артистичен, пъргав жест
припалваш не цигара, а фитил
и ме придърпваш сякаш със въже,
а краят му, току-виж, се скъсил.
Да се изгубя лесно бих могъл
из ятото на прелетни искри.
Как инак би надвил порока зъл,
ако докрай не му се покориш.
И както си е редно, може би
да глътна всички Лондонски мъгли,
които Бог разюздано кълби,
разтрелят ли го третите петли.
И мисля си на глас, невъзмутим,
че туй не е прищявка, произвол,
щом всяко кръгло облаче от дим
над теб сияе като ореол...