Преминават през мен урагани и бури, оцелявам сред интриги и хули... Изтърпявам плесници и грубости от живота мъдър и суров... Кодирам в гените своите истини, за да ги предам с любов... Многогласни мелодии се разливат в душата... И вятър разнася ги... в нищото... За да изригне атомът в него и промени съдбите... Огнището да разрови и... смисъла... А аз да се раждам истинска! Но не стига звездите моят ръст - просто жена съм... без видима възраст...&nbsp; &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &copy; Павлина Петрова

uFeel.me

От нищото