Обичам ви безкрайно, мили хора!

Раздавам се за всички с лекота.

И всеки час във мисли без умора

поставям всички вас на висота.

Любов и щастие безкрайни аз изпитах -

направих всичко хубаво в живота свой.

И болка, самота до край отпивах -

изляха се като горчив порой.

Защо когато всички сме щастливи

забравяме, че колелото се върти

и хубавото преживяване щом мине

започват в нас душевните борби?

Нахлува във живота ти човека

и виждаш в него само красота.

Обсебва той душата ти полека

а после те оставя в самота...

Законите на Мърфи препрочитам,

поука има в тия редове.

Защо така е? - вечно ще се питам -

Към грешките ни кой ли ни зове?

Не искам да живея, мили хора!

Разбирам всичко, но оставам си сама.

Във този свят без истинска опора

аз правя избора си с лекота.

В небето синьо искам да отида -

на всичките съзвездия сестра.

И слънце ще ми е сърцето

а птица моята душа...