Бавно затвори очи,
потопи се в тишината,
във душата надникни
и се вслушай във словата.
Чуй какво говорят те,
водопадно наредени,
леят песни без лъжи.
В тях повярай най-смирено.
Истинно шептят, без глас,
за делата, за мечтите,
за пропуснатия шанс,
излетял към висините.
После... смело си прости.
Приеми, не сме безгрешни,
сенките са в нас, уви,
част от същността нелесна.
Страховете, любовта,
тъмнината, светлината,
комбинират без вина,
пътят ни към свободата.
Свободата на духа
полет е, но не за всеки,
сливане е тя с мига,
осъзнатост за пътеки.