Дарил ни е Създателят Всевишен
с могъщество, незнаещо предел,
поставяйки в гръдта ни като слънце
сърцето на безстрашния орел.

Но ние с лекомислие вековно,
вървящи неизвестно накъде,
изтръгнахме сами от свойта памет
роднинството си с Божето Небе.

Страхът от болка, види се, надви ни,
страхът от бедност просто ни сломи,
страхът от самотата ни затисна,
а от смъртта - едва не ни уби.

Къде се скри, боецо-победител?
Зад кой долап слухтиш при всеки звук?
Защо перото върху шлема клима
като посърнал стрък градински лук?

Я виж, там горе, над гората снежна
един красив побратим как кръжи
и как те чака най-подир да дръзнеш
да вдигнеш натежалите очи,

за да се вгледаш и да му завидиш
за гордия летеж към свобода
и да изправиш сгърбените плещи
подобно на разгърнати крила.

Не се бави, а посечи със меча
туловището гнусно на страха.
Тогава ще познаят що е радост
сърцето възродено и духа.

                                                                      3.ХІІ.2000 год.