StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,511
   Потребители: 12,345
   Автори: 3,997
   Коментари: 309,446
   Точки: 2,638,345
   Съобщения: 136,082
   Лексикони: 4,483
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Оптимистично и поучително към скептиците

Градът замръзнал е  и чужд,

с грозно остъклените балкони.

Въздух мръсен, мъгла и  студ,

а аз опитвам се, тъгата да прогоня.

И огън да запаля във очите ви.

Души да стопля на зимуващите птици.

Със два-три стиха – мъничка искра,

да се докосна и до най-големите скептици.

Защото виждам във душите  страх -

изгонени от Рая – виним все- Ева,

 ябълката или пък Змията.

И хвърляме един на друг в очите прах,

и крием се във своите  черупки

и с алкохол опитваме  да давим сетивата.

А трябва ни единствено Любов –

желаем я, а я държим под ключ.

Да получи  – всеки иска,  да я  даде.. не е готов

и вие тъжно, пак като ранено куче.

Животът наш е просто  огледало,

което да ти каже иска –

на хората да даваш туй,

което душата ти копнее и желае,

А резултатът?

Струва си, ако поемеш риска.


Какво ме вдъхнови?!
Написано е като отговор на коментар на Валери Димитров преди време.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2018-04-28
прочитания: 106
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход