Мъдрият човек свободно сам избира
да бъде скромен весел оптимист.
Не трябва мускул срочно да набира,
за да се справи с тежка криза-непукист.
Непоправимо вярва в изхода случаен -
той винаги изглежда му красив...
Че то в живота, с мъдрости безкраен,
ще му е нужен пак финал щастлив!
И с гордо чело трудностите среща.
Не спира пред поредния проблем.
С гърди открити, винаги насреща,
и с дух - объркван, но не победен!
И може да не вярва във вълшебства,
но изживява всичко като малко чудо...
Вселената неспирно му нашепва
и път му сочи - другите да буди!
Безкраят, може би граничи с лудост...
Преградите поредни няма да са пречка -
духът, щом зареден е с младост -
той бодро следва вярната пътечка...
© Павлина Петрова
\"Изплетени пътеки\" - 2008