Опитвам се
да виждам Живота,
който минава през мен.
Взирам се...
В променливите форми...
В причините...
В красивото и тъжното...
В необходимото...
В далечното и близкото...
В разнообразното...
В очакваното и неочаквано...
Изпълвам се със същността му
и времето не съществува вече.
На кого ли му е хрумнало
да отброява всичко,
обричайки ни на страдание.