Прозореца след себе си затварям.
В стъклата се усмихват облаци...
Повтарям с пръсти хаотичните контури
и в тях ограждам хаотично
мислите си;
две пеперуди;
парче небе, загубило се в очите ми;
съня за теб, покрит с росни макове;
мечти в прозрачно синьо...

Гонят се лъчите по ръцете ми...
В шепи ги събирам за довечера.

Пристъпвам плахо по периферията
на този невъзможно влюбен ден.

Едно...
...очи притварям...
Две...
...поемам дъх...
Три...

08.12.2004г.