Протягам ви ръка, онеправдани,

възпламенила тръпнещо сърце.

Нареждам се сред вас като сред свои

и мое става вашето небе.

Разбирам страховете ви, скръбта ви,

горчивото ви вглеждане в света,

отритнал ви, преди да сте му дали

съкровищата, скътани в духа.

Простете му, защото той е пленник

на собствената стара слепота,

която му е отредила участ

по-черна от окото на нощта.

Обичам ви, онеправдани мои!

Удръжте, не изгубвайте кураж,

защото светло Утро се задава

и жребият на Бъдното е ваш.

                                                                       23.ХІ.2001 год.