Прозорецът отвън оглежда в себе си

отблясъци от изгреви и залези,

на стъпките забързаните силуети,

пера от птици разпилени по перваза му...

На уличния шум неспирното бърборене,

на фаровете гневните очи...

Понякога една луна в прозореца

показва самотата как блести...

Разплисканите сълзи на дъжда

се стичат и оставят тъжни дири

изтривайки стотиците лица

преминали със времето в очите му...

Отвън е студ, а вътре - топлина...

(Носленце детско зад стъклото залепено)

Отвън е мрак, а вътре - светлина

(или обратното), но все е неизменна

онази крехка граница, която

в кристалче от сълза таи смеха...

И между всички отразени страсти-

застиналата форма на страха,

че ако срещне гняв втвърден до камък

ще разпилее на парченца целостта си.

И отраженията ú ще се разпаднат...

И ще изчезне всичко що е пазила...