Отдавна вече не искам нищо...
Живея по навик.
И в листите,
изписани с черно мастило
се вижда омраза.
Сянката ми отдавна я няма,
дори и тя
не иска да ме следва.
И в нотите
на занемялото пиано
се чува омраза.
Снимките - отдавна избелели
описват спомени,
в които и аз
вече не вярвам.
А в израза
на счупеното огледало
се докосва омраза.
Опиянение от вино -
горчива амброзия...
Стои в чашата
като наливана кръв,
а вкусът е на омраза.
И в полъха на вятъра
тежък парфюм на мъж -
разтреперва ме...
Но след миг
ухае на омраза.