uFeel.me
Октомври
Автор: yotovava,  16 март 2012 г. в 11:14 ч.
прочити: 208
След утрото, премръзнало до скреж,
и слънцето – аха, да се катурне –
като самотен сънен таралеж,
залутал се сред хълмовете стръмни –

повива в златна пелена нощта,
индиговия плащ на мрака сдипля.
Ведро от топла бледа синева
върху сокаци опустели лисва.

Потръпва жива старата гора,
през буков смях и жълъдова врява.
В уплитките си златолик бръшлян
кенарени ръкави разкроява.

Пробудените шипчици крещят:
– От лятната жарава сме червени.
И рокли в керемиден лъскав цвят,
събличат най-безсрамно под небето.

Оголват гръд – набъбнала от сок –
с дъх примамват есенните търтеи.
А бог сподиря ги с едно око,
и тайно възжелава да е смъртен.

 

 

    За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me