StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,834
   Потребители: 12,421
   Автори: 4,034
   Коментари: 323,721
   Точки: 2,667,215
   Съобщения: 172,148
   Лексикони: 4,506
   Снимки: 10,716

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Октомври

След утрото, премръзнало до скреж,
и слънцето – аха, да се катурне –
като самотен сънен таралеж,
залутал се сред хълмовете стръмни –

повива в златна пелена нощта,
индиговия плащ на мрака сдипля.
Ведро от топла бледа синева
върху сокаци опустели лисва.

Потръпва жива старата гора,
през буков смях и жълъдова врява.
В уплитките си златолик бръшлян
кенарени ръкави разкроява.

Пробудените шипчици крещят:
– От лятната жарава сме червени.
И рокли в керемиден лъскав цвят,
събличат най-безсрамно под небето.

Оголват гръд – набъбнала от сок –
с дъх примамват есенните търтеи.
А бог сподиря ги с едно око,
и тайно възжелава да е смъртен.

 

 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2012-03-16
прочитания: 193
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход