Гориш ме...
С най-тихия огън,
извиращ
с душата на Скрития.
Топлиш.
Стопяваш
хиляди петолиния
помежду ни.
И светиш
в пламък на свещ,
озаряващ
Пътя през мрака.
С шепотни длани
трилистно
разпалваш ме.
Но пазиш ме цяла.
Макар да изгаряш
на небитието света.
В мен си.
Гориш.
И с огън извайваш ме.
Претопяваш.
Спасяваш
душата ми от разпятие.