Стопен, брегът се люшка в утринта.
Морето е стъкло и шум, и блясък.
Връхлитат чайките с молитвен крясък –
и ми изтеглят очната черта.
Надува слънцето златист балон –
натаралежва и нацупва устни.
И аз очаквам всеки миг да пусне
хвърчилото си в моя небосклон.
Ела, море! Облей ме в светлина
и превърни ме бавно в тишина! –
в косите си от пяна заплети ме.
Щом плисне в мен Деветата вълна,
ще бъда твоя – утринна жена,
дошла да вземе светлото ти име.