Обичах теб, което всичко бе за мен.
И твоите устни пламенно сънувах…
Светът ми бе, и светлият ми ден,
и все за теб бленувано жадувах…
Обичах теб. С цветя и песни,
и с всичко свято на света,
обичах и очите ти чудесни,
смехът ти като пролетна роса.
Това ще бъдеш ти за мен,
колкото и да се криеш днес...
Денят ми не е споделен,
но споменът остава и нощес…
Сега те няма, спиш далече,
друга грабна твоите очи…
Будя те – „Стани, човече,
поне за себе си стани…”
21.05.2009.