uFeel.me
Обезличени
Автор: fragola,  14 февруари 2013 г. в 12:59 ч.
прочити: 517

Изгубени... измачкани... изтрити... -
това усещане е нетипично
за жив човек, с душа от гняв пропита
и въпреки това звучи логично.
Когато те разпънат в световете
на хорските желания и болки,
забравен си дори от боговете -
налазен от фалшиви богомолки!
И сам напред да крачиш своеволно
не е прието - всеки ти диктува
и множеството все е недоволно!
А в теб сърцето трябва да пасува!
Дори да протестираш си безмълвен,
а личните ти чувства са в архива...
Къде ти беше някога акъла,
та сля се доброволно с колектива?
Навсякъде с едно и също бреме
животът ни безмилостно беляза
и колкото и разумът да стене,
отблъскващо ухаем на проказа.
Съдба, ще каже някой и ще вдигне
безсилно, апатично раменете
и без да пробва нещо да постигне
ще проси милост – „Сам ме оставете!“...
Борбата е химера в обществото
на сивите, безлични индивиди...
когато се търкулне колелото
дори и Глупостта ще им завиди!


Да свършвам вече мрачната тирада -
за чуждите прищевки май е време.
В долапа скрих душа, а беше млада...
На кой ли всъщност пука му за мене...

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me