Дали със гневни думи ще успеем
да променим за миг света?
Дали с иронията ще осмеем
недъзите в човешката душа?

Ще можем ли със сила да принудим
да грее слънцето в захлас,
щом сянката не смеем да прокудим,
протегнала ръце в несвяст.

Когато сме вторачени в треска`та,
заседнала във чуждите очи,
то виждаме ли в нас гредата,
залостила сърцето без мечти.

Оплакващи погубената младост,
проклинащи жестоката съдба,
забравяме, че изворът за радост,
бълбука само в светлата душа.

Надраснали човешката природа,
изхвърлили днес помислите зли,
насочили обратно телескопа,
дано да станем хора...  по-добри!